Сватбата

     След дълго отбраняване на крепостта от упоритите набези на родителското тяло и след като изгубихме (почти) всички приятели в неравната битка с брачната институция, най-после, след пет годишен гаджелък, се предадохме.
     Оженихме се на 30 август 2008 година. Сватбата си я организирахме сами. Поканихме само хора, които искахме, без да робуваме на условности и предразсъдъци. И в крайна сметка се получи страхотно  на по-хубава сватба не сме били!
     Година по-късно, правейки този сайт, се опитахме да погледнем назад от дистанцията на времето и с необходимата доза чувство за хумор. Нека всички, които бяха с нас да си спомнят за нашето тържество, надяваме се, с добро чувство, а онези които не бяха  да съжаляват и да се пукат от яд!

При младоженеца...

     И така...
     В ранното утро на 30 август 2008 година на една улица в една къща на един софийски квартал цареше приятно оживление. Беше настъпил Денят! Милко се поизмъкна от леглото, поизми се, посреса гривата, поизбръсна се и с това сутрешният тоалет приключи. Облече новата бяла риза, сложи любимите си копчетата на ръкавелите, стегна вратовръзката, преметна сакото през рамо, защото въпреки ранния час вече си беше топло, и слезе на долния етаж, където всеки момент щяха да дойдат първите гости.
     И те не закъсняха. Първи бяха брат му с жена си и щерка си, а малко след това дойдоха и леля му, чичо му и братчетката – това бяха всички. И както си му е ред вдигаха наздравица след наздравица, направиха фото сесия на младоженеца (като и те се уредиха с някоя и друга снимка покрай него) и си правиха майтап на негов гръб.
     До последно майка му (която всички галено наричаха "Свекървичке") се разхождаше по домашна роба, фучеше с прахосмукачката, сновеше напред-назад, превръщайки хаоса в суматоха и разправяше вицове на ошашавените фотоджии. И така докато не дойде време Милко да отиде да си вземе кумовете...

... и булката.

     А през това време в къщата отсреща суетнята се въртеше около булката...
     След като стана около 6 часа и си хвърли един душ, Петя седна пред фризьорката, която се зае с косата ѝ. След малко повече от два часа (когато фризурата беше готова) в стаята влетя сестра й и я намъкна в роклята, след което отлетя навън да украсява сватбената кола.
     Вече готова – фризирана, гримирана и облечена – тя изведнъж остана сама в стаята. Сякаш всички я бяха забравили и никой не усети как по едно време тя се измъкна навън на двора. Милко вече беше тръгнал за кумовете и тя спокойно се заразхожда на въздух, като, естествено, се снима с всичките си гости, дошли в къщата – с някои в задния двор, с други отпред, с трети – където дойде.
     После, след като си бе поела малко свеж въздух и много овации, Петя се върна в стаята за задължителната фото сесия.
     Междувременно предусещащите сеира съседи се смесиха с гостите от двете къщи и нетърпеливо чакаха кога най-после ще се върне Милко с кумовете.

Вземането...

     След като взе кумовете, след няколко наздравици и мощно припяване на Горан Брегович и неговото "Бум-бум-бум", Милко се озова пред шарената смесица от гости и зяпачи за да си вземе булката. На портата го очакваха майката и сестрата на Петя, които я отвориха широко и ги посрещнаха усмихнати.
     Нямаше затворени врати, бутане, купуване... Вместо това всички, и гости и домакини, се озоваха в голямия гостоприемен хол, където се раздаваха букети, бутониери, целувки и наздравици. Сватовете се надвикваха, звъняха чаши и щракаха фотоапарати.
     Бъклицата, с която дойдоха сватовете, беше красива, истинска и пълна! И си остана такава до края въпреки геройските усилия на Милко и Христо, кума, да я отворят. В крайна сметка прибягнаха до скритите запаси на тъста и всички останаха доволни!
     Най-накрая сватбарите се отправиха навън, където под сенките на дърветата съседите се бяха събрали да се насладят на сеира. Младоженците им помахаха с ръка, отговориха с усмивка на закачките и подвикванията им и се качиха в колата. След тях и останалите гости се намятаха във возилата си и всички заедно потеглиха. Наближаваше официалната част!

... и ритуалите.

     Цялата тумба, с бодри бибипкания, пристигна пред ритуалната зала "Лиляна Димитрова" (или както се води сега – зала "Оборище"). Там ги очакваха останалите гости, които ги посрещнаха с овации. След като се опитаха да обърнат внимение на всеки, двамата влязоха във фоайето на залата.
     След кратък инструктаж, къде да стъпват, какво да гледат и кога да говорят, и след като всички други заеха местата си, в залата влязоха и те. Там, набързо им обясниха в какво са се забъркали... но късно!!! Подписаха се, Петя настъпи Милко (за да си знае...) и пийнаха шампанското – Петя се задави, зяпачите се разсмяха и ритуалът приключи.
     След като приеха поздравления от всичките си гости и си направиха няколко официални снимки, в залата и пред нея, всички се отправиха към градинката отсреща за още снимки. След това тръгнаха бавно и полека, за радост на случайните зяпачи, към църквата "Св. София". Там ги бракосъчетаха в един всъщност доста стегнат и красив ритуал. В края сам протоиерей Ангел Ангелов, предстоятел на храма, им каза няколко мили напътствени слова.
     След това – още снимки, хвърляне на букет (на два пъти), смях, шеги, закачки... Идваше времето за ядене и пиене!

Веселбата!

     Веселбата в ресторанта на "Бест Уестърн хотел Сити" започна с ритуалите по посрещането, както си му е ред. Посрещна ги свекървата с хляб, сол и мед, Петя два пъти ритна менчето, а Милко такива залци отпра за тъщата и свекървата, че едвали ще си отворят устите скоро. Ритуала завърши с първото "Наздраве!" (заедно с кумовете) и първото "Горчиво!" за вечерта.
     Гостите се понастаниха и дойде време за първия семеен танц – "Подай ръка" на Щурците. И след това като се почнааа... То не бяха хора, то не бяха танци – от неизменното "Дунавско хоро" и "Бяла роза" до френските шансони и руските романси, от Лили Иванова до Deep Purple и Rainbow и от Висоцки до KISS и AC/DC. В духа на Великата конспирация някой поздрави свекървата и тъщата с "One way ticket", който пък те изтанцуваха с такъв хъс, че човек да им завиди! (Промъкна се слух, че "поздравителят" е кума, но знае ли човек...)
     В кратките почивки от танци кума вдигна тост, младоженците си получиха подаръците и разчупиха питката, Милко хвърли вратовръзка към все-още-ергените и я хвана шафера Тошко (за ужас на майка му!!!) и поднесоха сватбената торта, с която освен младоженците се омазаха още една-две небракувани двойки.
     Гвоздеят на вечерта беше "ергенското" хоро, на което, заедно с младоженеца, се хванаха всички негови приятели и мъжки половинки – настоящи и бивши ергени!
     С напредването на вечерта сватбарите се поумориха и лека-полека се разотидоха, отнасяйки балони, прегракнали гърла и хубави спомени.

Comments